Възможно ли е да обичаш някого толкова силно и страстно, чисто и свято? Да му даваш част от себе си, част която те прави пълноценен и жив и без която няма да си ти? Да виждаш в него съдбата си, бъдещето си, живота си? Да си готов да пожертваш живота си, да минеш през огън и вода, само за да бъдеш до него? Да обичаш любимия си и когато го видиш сърцето ти да се успокоява, когато го докосваш - да изтръпваш, когато те погледне в очите - да се изпълваш с живот? Възможно ли е така да се обича, така, както аз обичам теб?!