Всяка сутрин се будя с една едничка мисъл - след колко време ще те видя!? Всъщност излъгах- не се будя, а заспивам с нея. И сънувам...Сънувам че си до мен, сънувам усмивката ти, сънувам очите ти, даже усещам уханието на косите ти. И всичко е толкова реално, сякаш си до мен, и ей сега ще чуя веселия ти смях. Колко време мина? Месец, два, година. Не мога повече без теб. Да, знам, че ситуацията го налага, знам, че в момента нищо не може да се направи. Но това не ми пречи да мечтая, да мечтая за момента, в който ще сме отново заедно. Пак двамата, само двамата. И километрите между нас няма да имат никакво значение. А до тогава... Дотогава ще те обичам и ... ще те сънувам!